Posted on 28.07.2021 by petarn

Разнообразието сред инструментариума от тестове е огромно, което налага определяне на критерии за подбор:

• цел на теста – за целите на слухово-речевата терапия, за обучението, за проследяване прогреса, за регистриране на постижения и др.;
• ползватели на теста – учители, терапевти, родители;
• параметри на практическо приложение – еднократни скрининг тестове или продължителна серия от тестове за многокомпонентна оценка и оценка на прогреса;
• форма на приложение – в игрова форма или структуриран тест;
• валидност и достоверност – дали дава отговори на поставените въпроси, доколко отчита всички компоненти на езиковата компетентност и за колко време резултатът остава относително валиден.

Основното предизвикателство е ограниченият набор от съществуващи техники и подходи, които да отчитат особеностите на езиковата компетентност при глухите деца в ранна детска възраст, в предучилищна и начална училищна възраст с оглед на тяхното двуезичие. Разчита се или на стандартизирани тестове за чуващи ученици, които да се адаптират за оценка на жестовата компетентност на глухите ученици, или се разработват авторски неформални тестове за оценка на езиковата компетентност на глухите ученици (Haug and Mann 2008). Ограничен е и наборът от стандартизирани тестове за оценка на жестовата компетентност, изискват дълго време за администриране и за анализ на резултатите, както и сериозни познания за жестовия език.

За целите на проекта и с цел разработване на ефективна система за оценка, която да намери приложение за формално и функционално оценяване на ученици с различна степен на слухова загуба, ще отбележим най-често използваните методи за диагностика, описани в чуждестранната и българската литература и в практиката на специалистите в областта.

Компоненти на методологията за оценка

Методите могат да се обособят в следните категории в зависимост от целта на тяхното приложение за оценката на езиковите умения:

1. Методи за оценка на функционалните езикови умения/умения за комуникация – осигуряват информация за способността на детето да използва езикова комуникация в различни ситуации и условия; някои диагностични процедури са разработени за конкретни ситуации, а други могат да бъдат адаптирани.
2. Методи за оценка на рецептивните умения – извличане на информацията за оценка от специално организирани ситуации (при устно или писмено общуване).
3. Методи за оценка на експресивните умения – извличане на информацията за оценка от специално организирани ситуации (при устно или писмено общуване).
4. Методи за комплексна оценка на рецептивните и експресивни умения – извличане на информацията за оценка от специално организирани ситуации (при устно или писмено общуване).
5. Методи за оценка на слухово-речевата перцепция – оценка на слуховата функция за акустични стимули с различна честотна характеристика и функция (реч и др.).
6. Методи за оценка на говорната продукция – наблюдения върху артикулационните умения и способността за предаване с глас.
7. Протоколи за наблюдение върху цялостното развитие – тези документи са разработени, за да отразяват цялостното развитие на детето, а не конкретно езика. Чрез тях езиковото развитие се разглежда като компонент от цялостното поведение на детето.

Откъс из ,,Обзорен доклад на нуждите и добрите практики – първа стъпка в създаването на методика за оценка на езиковата компетентност‘‘ на д-р Славина Лозанова и д-р Ивелина Стоянова. Част от проекта „Онлайн учене при учениците със слухови нарушения“ (2020 – 2021), финансиран от Фондация „Америка за България“ по програма „Следващите 10 – в подкрепа на значими идеи през следващите десет години“.