Posted on 06.07.2021 by petarn
Увреждането на слуха се определя като пълна или частична неспособност за усещане или възприемане на (част от) честотния спектър. Степента на слухова загуба определя възможностите за слухово възприемане на различни акустични стимули по отношение на честотата и интензитета на сигнала. Степента на слухова загуба се измерва в децибели (dB) за отделните честите, измерени в херци (Hz).
Според класическите постулати хората с различна степен на слухово нарушение – от лека до дълбока степен на слухова загуба, са обект на медицинските и педагогическите науки, които чрез интердисциплинарен подход имат за цел да развият потенциала на детето, колкото по-рано, толкова по-добре, да мобилизират компенсаторните му възможности и на базата на корекционни похвати и специализирани методи на обучение и терапия да изведат развитието на личността в максимална степен до средностатистическата норма, валидна за чуващите деца. Интеграцията на децата сред чуващите се предопределя, но не се изключва и значението на специализираните институции. Прогресът в развитието на детето със слухово нарушение се измерва в съпоставка с развитието на чуващите деца.
Според привържениците на алтернативните подходи на обучение и терапия самоцелното достигане до чуващите стандарти ограничава децата с глухота от гледна точка на техния потенциал и особености в психофизическото им развитие. Социалната или социокултурната парадигма разглежда уврежданията като специфична характеристика, разглежда личността в нейната цялост от функционална гледна точка, т.е. подходът на целенасочена дейност в по-голяма степен отчита възможностите, а не слабите страни на глухите хора.
Глухите хора “създават система от значения, които обясняват по какъв начин те възприемат мястото си на този свят” (Padden&Humphries, 88; 121). В тази връзка, отсъствието на слух се отчита като проблем единствено в контекста на акустичното/вокалното. Съвременните измерения на глухотата и глухите хора отчитат жестовият език като ключов елемент на личностно и обществено функциониране. Науките за глухите хора осигуряват достатъчно данни в подкрепа на това, че навременното включване, и с правилен подбор на визуални средства, които да заменят или допълнят увредената функция на слуховия анализатор, е достатъчно условие за осигуряване на пълноценна среда за развитие.
Откъс из ,,Обзорен доклад на нуждите и добрите практики – първа стъпка в създаването на методика за оценка на езиковата компетентност‘‘ на д-р Славина Лозанова и д-р Ивелина Стоянова. Част от проекта „Онлайн учене при учениците със слухови нарушения“ (2020 – 2021), финансиран от Фондация „Америка за България“ по програма „Следващите 10 – в подкрепа на значими идеи през следващите десет години“.