Posted on 20.07.2021 by petarn
Съдържание на статията:
Регистрирането на специфичните фактори изисква систематичен и съгласуван подход и има отношение към ефективното езиково планиране. В първата фаза от този процес се анализират демографските параметри на средата, в което се обучава и расте детето, съотнесена към езика/езиците, които се използват от детето/ученика в различните социални групи – в училище, у дома, в общността в тесен и широк смисъл (Swanwick, Simpson, Salter, 2014).
Когато говорим за глухи ученици използването на жестов език променя съществено “конвенционалното” общуване между членовете на тези групи – учителите с ученика, педагогическия и непедагогическия персонал с ученика, тяхната квалификация и умения за използване на жестов език, в междуличностната комуникацията в училище или извън него, езиковото разнообразие, характера и особеностите на общуването в семейството между членовете и с ученика като част от семейството.
Фигура 1: Процес на изграждане на индивидуален езиков план
Първа фаза: Изграждане на езикова демография на средата
По-важните въпроси в първата фаза от езиковото планиране са:
- Какво знаем за местния район, условия на живот и институции, които посещава ученика от гледна точка на езика и езиковото разнообразие?
- Каква е характеристиката и условията на обучение в образователните институции? – общ брой ученици, брой на глухите ученици, възможности за избор на програми и курсове за езиково обучение, учебни планове и програми, персонал и квалификация на педагогическия персонал (езици и езикова компетентност)?
Втора фаза: Регистриране на езиковия профил на детето
Втората фаза има за цел да изготви езиковия профил на ученика, което включва и оценката на езиковата му компетентност. Това според Swanwick, Simpson и Salter (2014) е първият етап от езиковото планиране. Така първоначално се описва езиковия контекст на ниво предучилищна възраст – ранна интервенция, обучение, опит, взаимодействие с връстниците, подкрепа за учене, вид образователна институция, продължителност на въздействието, обучението/терапията и др.
Във втория етап се разглеждат езиковите ресурси на индивидуално ниво, което дефинира езиковия репертоар от жестови, мануални и словесни езикови средства, ползвани от детето. Отбелязва се употребата на жестова или словесна реч, жестови и/или словесни форми на комуникация, изборът на средство за комуникация, езиковите нужди. И последната част от изготвянето на езиков профил на ученика се отнася до контекстна на езиковата употреба – степента на езиковата активност и употреба в училище, у дома или в друга среда, където ученикът използва варианти на един език или езици.
Така например даден ученик в училище може да използва естествен жестов език с ресурсния си учител за предчетивните дейности по четене с разбиране или след прочит на текст на български език за регистриране равнището на разбиране на съдържанието, а в задачи по ограмотяване да изписва думите не само писмено, но и с помощта на пръстовата азбука; с класния си ръководител да използва само писмени форми на българския език, с връстниците си в клас да използва словесно-жестови езкиови варианти с доминираща невербална комуникация, а с глухите си приятелите извън училище да говори на естествен жестов език. Същият ученик може да общува с родителите си в една част от ситуациите у дома устно, доколкото е възможно, а в други – жестово.
Глухите деца могат да бъдат изложени на различни езици в различни ситуации и да използват различни езици с различна цел според контекста на конкретната ситуация.
Вторият етап регистрира езиковата компетентност на учениците. Включва дейности за измерване на езиковото равнище, инструментите за това, протоколите за оценка на билингвистичното и бимодално езиково развитие. Източници на информация са инструменти и протоколи за оценка на отделните езици и цялостната езикова компетентност на детето. Важно е да се намери отговор на следните въпроси:
- какви инструменти се използват за индивидуална оценка
- по какъв начин се използват тези инструменти
- има ли събрани резултати и данни на езикова продукция и употреба
На този етап са обсъждат въпроси, свързани с бъдещото езиково планиране и се идентифицират пропуски в информацията за профила на ученика.
Таблица 1: Езикова компетентност
Заключителната част от втората фаза включва езиковото планиране. Събраните материали се обобщават, за да се определят възможните подходи и начини за учене и преподаване, конкретни силни страни, стратегии за учене и в услуга на учебния процес – за организирането на работата, за комуникация, за оценяване, за преподаване. Определят се целите и приоритетите на езиково развитие. Прилагат се използваните тестове, протоколи и данни от наблюденията, анализите и сведенията за ученика.
Трета фаза: Избор на протоколи и инструменти за оценка на езиковата компетентност
Третата фаза от този процес се отнася до дейностите по подбор на инструменти и протоколи за наблюдение и оценка на езиковото развитие. Оценяването се определя като динамичен процес, който допринася за разработването на индивидуални езикови профили и планове, а също така предоставя стратегии за наблюдение и оценка на напредъка на отделните езикови умения. Така дефинирано “оценяването” поставя оценката в центъра на процеса, подчертавайки неговите формиращи и обобщаващи функции.
Единствено интегративния подход може да гарантира, че езиковото планиране отчита изцяло индивидуалната среда и контекста на езиковото обучение и отговаря на езиковите потребности в пълнота и адекватно. Подходът към оценката по този начин задължително включва партньорска работа между специалните учители, специализирани за работа с глухи, родителите и други ключови специалисти, за да се предостави обхватът и подробностите на информацията, необходима за разбиране на индивидуалния контекст на езиковото използване и специфичните умения/възможности на учениците.
Настоящият текст си поставя за цел да анализира съществуващата практика за оценяване на езиковата компетентност на ученици със слухови нарушения като потенциални ползватели на минимум два езика, единият от които жестов език. Правим опит да отговорим на съвременните изисквания за осигуряване на ефективна приобщаваща среда с цел равнопоставено включване на ученика с увреждане сред връстниците с типично развитие и постигане на социален и личностен комфорт.
Предоставената информация ще послужи в немалка степен и на различни специалисти от областта на езиковата терапия и рехабилитация, където се налага езикова политика за планиране – първоначално, текущо/проследяващо и констатиращо. Предмет на анализа са и съществуващите практики за онлайн обучение и учене за деца с глухота и слухови нарушения, мултимедийни продукти, целящи ограмотяване и езиково развитие.
Развитието на образователните политики през последните години е ориентирано към преодоляване на проблемите, свързани с баланса между теоретичните знания и практическите умения, доказани в редица международни проекти за оценка на четивната грамотност (PISA 2006) и за езиковите компетентности (ESLC). Вследствие на това днес търсим разнообразие от методи за преподаване, комбиниране на неформални и формални методи и преосмисляме методите за оценка на ученето като комплексен процес и на резултатите от него като крайни постижения.
Приобщаващото образование има за цел да задоволи потребностите на учениците, като организира средата в подкрепа на глухите ученици, модифицира методите на преподаване, учене, оценяване спрямо възможностите и затрудненията в учебния процес. Подкрепящите дейности и услуги трябва да са проактивно, а не реактивни. Трябва да са постоянни във времето, а не при поискване и нужда. Описаните проблематични области, за които е необходима целенасочена асистенция в различна степен и според потребностите на отделния ученик, са:
- Език и комуникация – процесът на обучение трябва да гарантира, че езикът се развива според онтогенетичната норма и се отбелязва прогрес към употреба на езика на абстрактно и комплексно ниво.
- Училищни постижения по отношение на цялата учебна програма.
- Грамотността като способност за кодиране и декодиране на писмените форми на комуникация на езиците.
- Умения за слушане – независимо от слуховата загуба в различна степен, развитието на слуховото възприятие е една от задачите на обучението.
- Персонално, социално и емоционално развитие – здравният статус и благосъстоянието на детето се определя от естеството и качеството на социалните му контакти с другите хора и начините за себеизразяване.
Прогресът в развитието и обучението, трудностите в този процес се регистрират чрез оценяване и мониторинг. Оценяването е процес на събиране на информация от различни източници за това, което ученикът знае, разбира и може да прави. Широко разпространени методи за оценяване са различни видове тестове – предварителни тестове (за определяне на входното ниво на учениците), процесуални или формиращи тестове (за текуща проверка на постигнати резултати, за регистриране на пропуска в процеса на обучение или терапия), заключителни тестове, приложими в края на определен период с ясно дефинирани цели за регистриране на крайни постижения, критериални, стандартизирани тестове, референциални тестове, профилни скали, чек-листи или въпросници, видео-анализи, анализи на интервюта, анализ на дневници, техници за наблюдение и др.
Четвърта фаза: Анализиране на ролите и отговорностите на специалистите и възрастните
Тук са представени основните роли на всички участници в процеса на организиране и провеждане на ученето във формална и неформална среда. В центъра на езиковото планиране е глухото дете със специфичните му способности и нужди. Терапевтите и учителите, работещи пряко с глухите деца, са посредници, които осъществяват връзката между различните нива – особено между семейството и професионалистите и действат като застъпници за усъвършенстване на предлаганото обучение, както и на методите и подходите за адекватна оценка, включително разработването и внедряването на иновативни и по-ефективни методи за комплексна оценка на когнитивното, езиковото и социалното развитие.
Фигура 2: Роли и отговорности в процеса на учене (по Swanswick et al., 2014)
Пета фаза: Създаване на индивидуален езиков план
Това е ключова дейност, която отразява основния принцип на обучението, разчитащо на индивидуален подход и активно участие на обучаваните в ученето, при което се стимулират техните основни способности и силни страни и се работи върху преодоляване на основните предизвикателства.
Индивидуалният езиков план има структурата, представена в Таблица 3.
Таблица 3: Структура на индивидуалния езиков план
Наблюдения и изводи
В заключение на процеса се извършват наблюдения върху текущото постигнато състояние на системата и ефективността ѝ за оценяване на способностите на обучаваните, въз основа на което се вземат решения за следващите стъпки в цикличния процес на езиково планиране.
Откъс из ,,Обзорен доклад на нуждите и добрите практики – първа стъпка в създаването на методика за оценка на езиковата компетентност‘‘ на д-р Славина Лозанова и д-р Ивелина Стоянова. Част от проекта „Онлайн учене при учениците със слухови нарушения“ (2020 – 2021), финансиран от Фондация „Америка за България“ по програма „Следващите 10 – в подкрепа на значими идеи през следващите десет години“